Билки от ЕТ Самодива
 А  Б  В  Г  Ж  З  И  К  Н  Р  С  Х  Ц  Ч  Ш  

Смрадлика

Rhus Cotinus L.

Смрадлика       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишен храст, висок до 5 м. Клоните му имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листада са елиптични или яйцевидни, с ясно видима нерватура. Отдолу са сивозелени, а отгоре - тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикавобели, двуполови, събрани в съцветие метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки, разположени между венчелистчетата. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Листата на растението, брани през време на цъфтежа или след това, но до образуването на плодовете, юли и август.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте из сухите каменливи и варовити места, храсталаците и осветените дъбови гори в цялата страна.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Притежава антисептично, кръвоспиращо и противовъзпалително действие.
       Употребява се при диария, дизентерия. Външно – при зъбобол, за промивки при бяло течение, за компреси при младежки пъпки, за бани и лапи при гнойни и незарастващи рани, циреи, хемороиди, ставни отоци, кървящи и гнойни венци, потене и подуване на краката, за налагане на гнойни рани и лишеи. на краката, окапване на косата.
      В българската народна медицина смрадликата се употребява още при киселини и язва в стомаха, задух, кръвохрачене, заболявания на бъбреците.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 - 2 чаени лъжички смлени корени от билката - в 350 мл. вода. Ври 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 80 мл. преди ядене.
      За бани, компреси, промивки и гаргара: 2 супени лъжици от билката се варят в 300 мл. вода 2 -3 мин. След изстиване се прецeжда.
      

Слез

Malva Silvestris L.

Слез       ОПИСАНИЕ:
      Едно-, две- или многогодишно тревисто растение. През първата година то дава само листа във вид на розетка,, а през втората - силно разклонено стъбло, високо до 1 м, което в долната си част е вдървенело и покрито с къси власинки. Коренът е месест и дълъг до 1 м. Листата са длановидно насечени, с дълги дръжки. Долните са пет- до седемделни, а горните - триделни. По ръба са назъбени, с изпъкнала лъчиста нерватура и са покрити с власинки. Цветовете са с дълга дръжка, разположени в пазвите на листата, с розов или виолетоворозов цвят. Венечните листа са петлистни, обратно яйцевидни, дълбоко врязани по върховете, с тъмни надлъжни жилки, петлистна чашка, трилистна подчашка и многобройни тичинки. Плодът е разпадлив, десетгнезден и дисковиден, с 10 почти черни семена. Медоносно растение.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Цветовете и листата.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по тревистите места, край пътищата и ливадите в цялата страна.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката действува отхрачващо, омекчително. Употребява се при кашлица, задух, емфизем, болки в стомаха и червата, газове.
      В българската народна медицина слезът се употребява още при трудно уриниране и кръвопикаeне, възпаление на сливиците, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, скрофули, рак на гърдата.
      Външно се препоръчва за компреси при заушка, за бани при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при зъбни подувания и гърлобол, за клизма при възпаление на червата, за промивки и лапи при рани.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2 - 3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      

Слънчоглед

Helianthus Annuus L.

Слънчоглед       ОПИСАНИЕ:
      Едногодишно тревисто растение. Ръбесто, с мека сърцевина и покрито с власинки стъбло, 2,5 м. Листата са големи, с дълги дръжки, сърцевидни, последователни, покрити с власинки. Цветните кошнички са едри, обикновено единични, разположени на върха на стъблото. По периферията на кошничката цветчетата са жълти, езичести и безплодни, а вътрешните са двуполови, тръбести, кафяво-жълти. Плодът е белезникава семка, обвита в твърда, сиво-черна обвивка.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Периферните езичести цветове.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Култивирано растение, засявано из цяла България. Произхожда от Мексико.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Апетитовъзбуждащо, температуропонижаващо, омекчаващо лигавиците действие.
      Прилага се при стомашно-чревни заболявания. В българската народна медицина слънчогледът се използва при малария, епилепсия, задух, за възбуждане на апетита, при белодробни възпаления, нервна възбуда, грип, висока температура.
      Външно приложение — като запарка се употребява за поддържане на русия цвят на косата.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      2 чаени лъжички от цветовете на билката - в 350 мл. вода. Ври 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      

Сладка папрат

Polypodium Vulgare L.

Сладка папрат       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо коренище, често разположено и под земята, покрито с кафяви, ланцетни, заострени на върха люспи. Листата са 10 - 40 см дълги, разположени почти вертикално в две редици по горната повърхност на коренището. Листната дръжка е жълта или зеленикава, обикновено по-къса от петурата, при основата съчленена. Листната петура е кожеста, удължено триъгълна, до продълговато ланцетна, дълбоко пересто изрязана почти до средната жилка, от всяка страна с до 20 дяла. Листните дялове си линейни, заострени или тъпи. Сорите са кръгли, разположени в две редици по долната страна на листните дялове, без ципесто покривало. Образуват се през юли – август.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Използва се коренището, събрано през есента.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по влажни, сенчести скали и каменливи места в горите на цялата страна.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Коренището на сладката папрат действува омекчаващо и противокашлично. Притежава още жлъчегонно, лаксативно (очистително) и пикочогонно действие.
      Употребява се при остри възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, при чернодробно-жлъчни заболявания, при запек. Народната медицина го препоръчва при глисти и при импотентност.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 – 2 чаени лъжички наситнени корени от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      

Синя тинтява

Gentiana Cruciata L.

Синя тинтява       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с право неразклонено стъбло, високо до 50 см. Коренът е вретеновиден, с множество разклонения. Листата са срещуположни, целокрайни, елипсовидни и седящи, с надлъжна нерватура. Цветовете са сини, камбан-ковидни, по-къси от 3 см, разположени в пазвите на връхните листа, с четирилистна срасната чашка, сраснато на върха четириразделно венче и 4 тичинки. Плодът е продълговата кутийка с множество семена. Медоносно растение.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, юли - август.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по каменистите места, из храсталаците и горските поляни, по горите и планинските места навсякъде из България.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката усилва секрецията на стомашните мелези, възбужда апетита, действува противоспастично, жлъчогонно и противоглистно. Прилага се при слаба стомашна дейност, при стомашни и чревни ко-лики, газове в червата, лениви черва, малокръвие, жълтеници, против глисти.
      В българската народна медицина синята тинтява се употребява още при възпаление, пясък в бъбреците и пикочния мехур, туберкулоза, виене на свят, отпадналост, истерия, кръвохрачене, липса на апетит, недостатъчна и болезнена менструация, за увеличаване на млякото у кърмачките. Външно се препоръчва за лапи при циреи, трудно зарастващи рани, изгаряния. Прибавя се в храната на добитъка за увеличаване на млякото.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 -2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2 - 3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      

Синя жлъчка

Cichorium Intybus L.

Синя жлъчка       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с ръбесто стъбло, покрито с власинки и високо до 1,2 м. Коренът е вретено-виден, месест и неразклонен. Листата са пересто нарязани, катс-приосновните са събрани в розетка, а стъблените полуобхващат стъблото, продълговато ланцетни и вълнообразно назъбени. Цветовете са сини, рядко бели, едри, с къса дръжка, почти приседнали в пазвите на листата. Чашката е петлистна, а съцветието е двойно, езичесто, като вътрешният кръг е с къси и разперени листчета, с 5 тичинки и едногнезден яйчник. Плодът е тъмнокафяв, набразден, като на върха е с дребни люспици. Медоносно растение.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Надземната част на растението и корените му.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте из ливадите, сухите тревисти места, край пътищата и окопните култури в цялата страна.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката повишава апетита и улеснява храносмилането. Действува успокоително на централната нервна система и усилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения. Има противомикробно действие.
      В българската народна медицина синята жлъчка се употребява при чернодробни и жлъчни заболявания, стомашни киселини и язва на стомаха, гастрит, трудно уриниране и кръвопикане, при болести ва далака, тения и глисти у децата, диабет, отслабване. Външно се препоръчва за лапи при кожни изриви и отоци. Сухият и опечен корен се употребява за кафе (франк-кафе).
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      2 чаени лъжички смлени стръкове или корени от билката - в 350 мл. вода. Ври 2 - 3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      

Седефче

Ruta Graveolens L.

Седефче       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно, храстовидно растение с право цилиндрично стъбло, разклонено на върха и високо до 1 м. Листата са с дълги дръжки, двойно- и тройноперести, с дребни продълговато яйцевидни листчета. Цветовете са жълтозелени, събрани в щитовидни съцветия, с петделна чашка, петлистно венче и 10 тичинки. Плодът е четиригнездна разпуклива кутийка с 6 семена във всеки дял. Цялото растение е покрито с маслени жлези и има характерна миризма.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Надземната част на растението, брано през време на цъфтежа, юни - юли.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Отечеството на седефчето е Средиземно-морието. У нас се среща рядко по сухите и каменливи места из цяла България, но главно в Източна Стара планина. Като градинско растение вирее навсякъде из страната.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката действува нервоуспокоително, болкоуспокоително, усилва храносмилането. Прилага се при нервни страдания (истерия, епилепсия, виене на свят, сърдечна невроза), при помътняват лещата на окото и възпаление на очите.
      В българската народна медицина билката се употребява още при малокръвие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, при възпаление и болки в стомаха и червата, диария, дизентерия, глисти, малария, отслабване на зрението при преумора и на склеротична почва, кръвен наплив в главата, хемороиди, задух, изпаднало задно черво, кръвно налягане.
      Външно се препоръчва за бани при отслабване на очите; счукани пресни листа - за налагане при ревматизъм и при ухапване от змии; капки от прясната билка - при болки във външното ухо; настойка в ракия 1:10 - за разтриване при ревматизъм, подагра, невралгия, ишиас, лумбаго.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 кафяна лъжичка от билката - в 350 мл. вода. Ври 2 - 3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 80 мл. преди ядене.
      Внимание! Да не се взема при бременност! В по-големи дози растението е отровно. Да се взема под лекарски контрол!
      

Салеп

Orchis Maculata L.

Салеп       ОПИСАНИЕ:
      Употребяваните в медицината няколко вида салепи са многогодишни тревисти растения. Листата са елипсовидни, стесняващи се във влагалища. Те са зелени и сочни, обхващат стъблото и имат успоредна или дъговидна нерватура. Цветовете са с 6 околоцветни листчета с неправилна форма, обагрени красиво, събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия. Долното околоцветно листче, наречено устна, е обърнато надолу и снабдено с шпора, а останалите 5 листчета са събрани във вид на шлем или две от тях са разперени. Тичинката е една. Плодът почти на всички салепи е кутийка, разпукваща се по 6 шева, с многобройни семена. Медоносни растения.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Младите (дъщерните) грудки, брани през време на цъфтежа, май - юли.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по горите и горските поляни, из ливадите, тревистите места и мочурливите почви на долния планински и предпланински пояс в цялата страна.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката действа омекчително. В българската народна медицина салепът се използва за кашлица, бронхит, трахеит, пневмония, язва и възпаление на стомаха и червата, стомашни и чревни болки, детски диарии, като противоотрова при някои отравяния.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 чаена лъжичка смлени грудки от билката - в 350 мл. вода. Ври 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 80 мл. преди ядене.
      

Сапуниче

Saponaria Officinalis L.

Сапуниче       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с дълго, пълзящо, разклонено коренище и цилиндрични, отвън червенокафяви, надлъжно набраздени корени. Стъблата са 30 - 70 см а понякога и до 1 м високи, приповдигащи се или изправени, в горната част слабо разклонени. Листата са срещуположни, ланцетни, елипсовидни или продълговати, целокрайни, заострени, 5 - 12 см дълги, с 3 надлъжни жилки, в основата стеснени в много къса дръжка или приседнали. Цветовете са бели или бледорозови, разположени по 3 - 7 в пазвите на горните листа и образуващи на върха на стъблото метличести съцветия. Чашката е тръбеста, до 2 см дълга. Венчелистчетата са 5. Тичинките са 10. Плодът е продълговато яйцевидна многосемепна кутийка. Цъфти от юни до септември.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Използват се корените и цъфтящата надземна част.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по влажни песъчливи и чакълести места край реки и потоци, из храсталаци и горски поляни в низините и предпланините до 1000 м надморска височина.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Широката популярност на сапуничето като отхрачващо средство е свързана с действието на съдържащите се в неговите корени сапонини. Те предизвикват втечняване на гъстите бронхиални секрети и улесняват тяхното изхвърляне.
      Корените се използуват за лечение на бронхити, бронхиална астма и други заболявания на дихателната система, съпровождащи се с гъсти, трудно отделящи се храчки и мъчителна кашлица. Дрогата има още слабително, потогонно и диуретично действие.
      В народната медицина се използува още като жлъчегонно средство при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм, ставни болки; подагра, при метеоризъм, кожни заболявания.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 чаена лъжичка от билката - в 300 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 80 мл. преди ядене.
      Забележка. Препоръчваните дози трябва да се спазват стриктно, тъй като съдържащите се в дрогата сапонини са токсични и при предозиране могат да предизвикат гадене, повръщане, болки в корема, диария.

А  Б  В  Г  Ж  З  И  К  Н  Р  С  Х  Ц  Ч  Ш  

Най-търсени продукти

ЕЛЕКСИР ОТ КАЛИЗИЯ
Кат. No: 021 ЕЛЕКСИР ОТ КАЛИЗИЯ Цена: 22лв
Екстракт БЕЗСМЪРТНИЧЕ
Кат. No: 082016 Екстракт БЕЗСМЪРТНИЧЕ Цена: 25лв

Информация за контакт:

ЕТ "САМОДИВА"
9810 с. Ивански обл. Шуменска
пл. "Цар Борис" № 7
Email: bilkolechenie@abv.bg
GSM: 0899072879, 0878585679

 

Copyright © 2008-2018 samodiva-bg.com.                 All rights reserved.                 Design and Programs by Нептун 92