Билки от ЕТ Самодива
 А  Б  В  Г  Ж  З  И  К  Н  Р  С  Х  Ц  Ч  Ш  

Росянка

Drosera Rotundifolia L.

Росянка       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто насекомоядно растение с безлистно стъбло, високо до 20 см, и влакнест корен. Листата са обли, кафявозелени, с дълги дръжки и са разположени в основата на стъблото във вид на розетка. Покрити са със закривени червеникави шшалца, отделящи лепкав сок, с който растението задържа насекомото. Цветовете са бели, събрани на върха на стъблото във вид на грозд, с петлистна, срасната в основата си чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е кутийка с многобройни семена.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, юли - август.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте из мочурливите ливади, тресавищата и блатата във високопланинските райони, главно в Западна България.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Лечебно действие и приложение. Билката действува болкоуспокоително, затягащо, потогонно, пикочогонно, отхранващо, противоспастично.
      В българската народна медицина росянката се употребява при магарешка кашлица, задух, кръвохрачене, при туберкулозна кашлица, жълтеница, вода в коремната област, атеросклероза и др.
      Външно счукана свежа билка се препоръчва за налагане при мазоли и брадавици.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 - 2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2 - 3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      

Риган

Origanum Vulgare L.

Риган       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с късо, пълзящо коренище. Стъблата са 30 - 80 см високи, изправени, четириръбести, в горната част разклонени. Листата са срещуположни, с дръжки, продълговато яйцевидни, 1- 4 см дълги, целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу сивозелени. Цветовете са много дребни, светлочервени или розововиолетови, разположени в пазвите на керемидообразно припокриващи се виолетови прицветници. Събрани са по 5 - 25 в класовидни групи, които образуват щит-чета, а от тях се формира сложно метличесто съцветие. Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Венчето е двуустно. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви закръглено яйцевидни орехчета. Цъфти от юли до септември.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Използуват се цветоносните връхни части, събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте из храсталаци, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 м надморска височина.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Поради съдържанието на етерично масло риганът притежава антнсептично, отхрачващо, антиспастично и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита.
      Билката се употребява като потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при бронхит, трахеит, бронхиална астма, коклюш. Влиза в състава на различни гръдни чаеве. Използува се още при атония и газове в червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания. Поради успокояващото му действие върху централната нервна система намира приложение в народната медицина при нервна възбуда, безсъние, главоболие, полова възбуда. Външно се прилага под формата на бани при кожни заболявания – екземи.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 – 2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      За външна употреба се вари 100 - 200 г дрога в 2 - 3 л вода в продължение на 10 мин. Прецежда се и се прибавя към водата за къпане.
      

Резене

Foeniculum Officinale L.

Резене       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с право, на върха разклонено стъбло, високо до 2 м. Коренът е вретеновиден, сивокафяв отвън и бял отвътре. Листата са силно разсечени, нишковидни, сложноперести, като долните са с дълга дръжка, а горните - седящи. Цветовете са жълти, дребни, с петлистно венче и 5 тичинки; събрани са в съцветия сложни сенниии с 10 - 12 главни сенникови лъча. Плодът е кафявозелен, разпадащ се на две половинки, с 10 тъпи надлъжни ребра, с изпъкнала външна и вдлъбната вътрешна страна. Цъфти през юни - юли. Медоносно растение.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Плодът на растението.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      В подивяло състояние се среща по скалистите и варовити почви главно в южните райони на България. Култивирано растение.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката стимулира храносмилателната дейност на стомаха, действува газогонно, засилва функциите на млечните жлези. Прилага се при стомашно-чревни колики, за увеличаване на млякото у кърмачките.
      В българската народна медицина резенето се употребява още при пясък в бъбреците и пикочния мехур, при кашлица, задух, пресипнал глас.
      Външно се използува при възпаление на очите и клепачите. Надземната част и кюспето са добра храна за добитъка. Прилага се също така в парфюмерийната, пивоварната и сладкарската промишленост.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 - 2 чаени лъжички счукани семена от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      

Решетка

Carlina Acanthifolia All.

Решетка       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение без стъбло. Сочен жълто-кафяв корен. Кошничката от листа е едра (до 12 см), с широка паничковидна обвивка, като външните обвивни листчета са с къс бодил, средните са корави, наредени гребеновидно, бодливи по периферията, а вътрешните са дълги, лимоненожълти, разперени и обагрени. Цветното легло е плоско и покрито с четинки, сраснали помежду си в снопчета. Цветовете са с неправилна форма, двуполови, с тръбесто венче. Отначало са бледожълти, а впоследствие стават червеникави до виолетови. Венчето е 5-листно. Тичинките са 5 и са сраснали с прашниците. Плодът е длъгнест и влакнест.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Корените.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Из тревисти и каменливи планински склонове до 1500 м надморска височина.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Потогонно, пикочогонно, нервоуспокоително, стомашно успокояващо действие. Лечебният ефект се дължи на етеричното масло, инулина и танините.
      Прилага се за лечение на отоци от различен произход, асцит (течност в корема), нарушено храносмилане, възпаление на пикочните пътища.
      В българската народна медицина решетката се употребява при кожни обриви и пъпки, лишеи по кожата, нередовна и оскъдна менструация, нервно изтощение, припадъци, отпадналост, парализи (особено на езика), стомашни болки и киселини, хемороиди, глисти.
       Външно приложение — използва се за бани при обриви, хемороиди, за компреси при лишеи.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 - 2 чаени лъжички смлени корени от билката - в 350 мл. вода. Ври 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      

Репей

Arctium Lappa L.

Репей       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с дълъг вретеновиден и месест корен, сивокафяв отвън и бял и сочен отвътре. През първата година израстват листата, а през втората - стъблото, което е жилаво, силно разклонено и високо до 1,5 м. Долните листа са едри, яйцевидни и слабо окосмени. По стъблото листата са по-дребни, с шуплести дръжки. Цветовете са червеновиолетови, събрани в съцветие кошничка на върха на стъблото. Те са двуполови с тръбесто венче и 5 тичинки. Обвивните листа на кошничката са, зелени, със закривени навътре връхчета. Цветното легло е покрито с четинки. Плодът е снабден със силно лепливи изкривени кукички, чрез които се залавя за преминаващи до него животни и хора. По. този начин растението се разпространява. Цъфти през юли и август. Медоносно растение.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Корените, които се изкопават през есента (октомври - ноември), от едногодишните растения, или рано напролет (през март), от встъпващите във втората година растения. Корените на двегодишните растения не се берат, защото са вдървени и кухи.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте из храсталаците, горите и пожарищата в цялата страна.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Лечебно действие и приложение. Билката усилва растежа на клетките, действува дезинфекционно, пикочогонно и потогонно. Прилага се при колени заболявания (циреи, екземи, акне, себорея), болки в черния дроб.
      В българската народна медицина репеят се употребява още при ревматизъм, хемороиди, малария, стомашни болки, газове, бронхит, стомашна язва, гастрит. Външно се препоръчва за лапи при ревматизъм, подагра, навяхвания, контузии, хемороиди и др.; настойка в терпентин или силна ракия в отношение 1:10 - за разтривка при ревматизъм; настойка в маслиново масло в същото отношение - против косопад.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 - 2 чаени лъжички смлени корени от билката - в 350 мл. вода. Ври 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      
      

Ранилист

Betonica Officinalis L.

Ранилист       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с право четириръбесто стъбло, високо до 50 см, и вретеновиден многогодишен корен. Листата са срещуположни, назъбени, продълговато яйцевидни и мъхести. Приосновните образуват розетка, имат дълги дръжки и едри петури. Стъблените са с къси дръжки, а връхните - дребни и почти приседнали. Цветовете са червеникави и двуполови. Разположени са в продълговати класовидни съцветия на върха на стъблото. Те са с петлистна, в основата си гола чашка. Чашечните зъбци са късо заострени и са наполовина от дължината на тръбицата на венчето, което е сраснато, двуустно, с 4 тичинки. Плодът е сух, съставен от 4 продълговати орехчета. Медоносно растение.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, юни - септември.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте из храсталаците и тревистите места в цяла България.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката действува отхранващо и противоспастично, възбужда апетита.
      В българската народна медицина ранилистът се употребява при задух, бронхит, магарешка кашлица, виене на свят, главоболие, епилепсия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, жълтеница, възпаление на матката, миома на матката, киста на яйчниците, туморни и ракови заболявания и др.
      Външно се прилага (счукано свежо растение) във вид на лапи при ухапване от отровни змии, ревматизъм, гнойни рани, напоследък и против рак.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      2 чаени лъжички смлени стръкове или корени от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      
      

А  Б  В  Г  Ж  З  И  К  Н  Р  С  Х  Ц  Ч  Ш  

Най-търсени продукти

ЕЛЕКСИР ОТ КАЛИЗИЯ
Кат. No: 021 ЕЛЕКСИР ОТ КАЛИЗИЯ Цена: 22лв
Екстракт БЕЗСМЪРТНИЧЕ
Кат. No: 082016 Екстракт БЕЗСМЪРТНИЧЕ Цена: 25лв

Информация за контакт:

ЕТ "САМОДИВА"
9810 с. Ивански обл. Шуменска
пл. "Цар Борис" № 7
Email: bilkolechenie@abv.bg
GSM: 0899072879, 0878585679

Магазин Варна:

гр. Варна
бул. "Владислав Варненчик" 85
Магазин 6 (срещу Мак Драйв)
GSM: 0899109678

Copyright © 2008-2018 samodiva-bg.com.                 All rights reserved.                 Design and Programs by Нептун 92