Билки от ЕТ Самодива
 А  Б  В  Г  Ж  З  И  К  Н  Р  С  Х  Ц  Ч  Ш  

Кокиче

Galanthus nivalis L.

Кокиче       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно растение. Яйцевидна луковица. Листата са обикновено 2, заострени. Цветовете са бели, единични, увиснали. Околоцветникът е прост, венчевиден, с 6 листчета. Външните са 3, овални и разперени; вътрешните са със зелено петно на върха и наполовина по-къси от външните. Плодът е жълто-зелена, месеста кутийка с 3 надлъжни шева.
       ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Надземните.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Из редките гори, по поляни и храсталаци почти до 2000 м надм. вис. в цяла България.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Засилва слюноотделянето и потоотделянето, стеснява зениците. Прилага се при парези от различен характер, а също така за лечение на двигателни и сетивни нарушения - неврити, церебрални парези, парези на пикочния мехур и червата (особено след операция), мускулни дистрофии, периферни спазми и др. Това действие се дължи главно на алкалоида галантамин. В българската народна медицина кокичето се използва при старческо треперене, нарушение на зрението, отпадналост, язва.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      40 кокичета с листата се нарязват ситно и се киснат 20 дни в 300 мл силна ракия. Прецежда се и се пие по 40 капки преди ядене 3 пъти дневно.
      Внимание! Да се употребява по лекарско предписание, тъй като в големи дози билката е токсична!
      

Конски кестен

Aesculus Hippocastanum L.

Конски кестен       ОПИСАНИЕ:
      Високо до 30 м дърво с разклонена корона. Листата му са с дълги дръжки, длановидни, 5 – 7 делни, с късо заострени и слабо назъбени листчета. Цветовете са бели, събрани в изправени конусовидни съцветия; иенчелистчетата са 5 - отначало с жълто, а по-късно с червено петно; тичинките са 7 - 8, с червени прашници. Плодът е разпуклива кутийка с остри шипчета и с 1 до 3 семена.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Зелените листа, кората и семената.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
       Като чисто насаждение - само в Преславския Балкан по дерето на Дервишка река (насаждението е със статута на резерват). Познат е като декоративно растение.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Съдосвиващо, бол-коуспокояващо и противовъзпалително действие. Има също капиляро- и веноукрепващ ефект, действа и противосъсирващо. Това се дължи на кумариновия глико-»ид ескулин, който намалява пропускливостта и чупливостта на капилярите, и на есцина, който намалява сьсирваемостта и гъстотата на кръвта.
      Дивият кестен е старо средство за лекуване на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и трудно заздравяващи рани (например по краката), възникнали в резултат на нарушено кръвоснабдяване. В българската народна медицина семената на дивия кестен се използват при бронхит, кашлица, болестта на Бюргер, подагра, напоследък и при тумори.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      Външно приложение - настойка от ситно нарязани семена, киснати 15 дни в силна ракия (1:10), се прилага за мазане при ревматизъм, флебит, хемороиди. Корите под формата на отвара и компреси се препоръчват при разширени вени и хемороиди. Счукани пресни листа се използват за компреси при разширени вени и язви.
      Вътрешно приложение - 1 кафяна лъжичка ситно наразяни семена се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 2 ч. Пие се по 100 мл 15 мин преди ядене 4 пъти дневно. Кората се употребява по същия начин, като ври 10 мин.
      Внимание! В по-големи дози билката е отровна! Да се приема по лекарско предписание!
      

Къпина

Rubis Fruticosus L.

Къпина       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно храстовидно растение с червено кафяви пълзящи стъбла, снабдени с твърди бодли, и дълбок корен с дебелина до 2 см. Листата са яйцевидни, заострени, от 3 до 5 на дръжка, назъбени. Те са зелени отгоре, а отдолу по главния нерв на листната дръжка са покрити с бял мъх и дребни бодли. Цветовете са бели и събрани в съцветие грозд, с петделна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен, отначало телен, после червен и на края синьочерен, месест, лесно отделящ се от плодното ложе, с многобройни семена. Цъфти през май - юни. Медоносно растение.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Листата, корените и плодовете.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте из цялата страна, край оградите и горите, покрай храсталаците, предимно из по-високите места.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Проявява и противодиабетично действие. Прилага се при диария, дизентерия, бяло течение, диабет, простудни заболявания.
      В българската народна медицина листата и корените на къпината се употребяват още при кръвохрачене, апендисит, силна и продължителна менструация, воднянка, разширени вени (корените) . Външно отварата от листата се прилага за гаргара при възпаление на гърлото, венците и др. Плодът се препоръчва при простуда, възпаление на дихателните пътища.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      2 чаени лъжички наситнени листа от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      
      
      

Копитник

Asarum Europaeum L.

Копитник       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с пълзящо разклонено коренище. Стъблата са дълги 2-5 см. , полегнали или приповдигащи се. Листата са 5 - 10 см., бъбрековидни до закръглени, целокрайни, кожести, с дълги до 10 см. дръжки. Цветовете са единични, връхни, с прост звънчевиден, триделен околоцветник, около 1,5 см дълъг, виолетовокафяв. Тичинките са 12. Плодът е шестгнездна кутийка. Цъфти от март до юни.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Използва се цялото растение заедно с корена. Употребява се прясно и изсушено.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
       Расте из влажни, сенчести, най-често букови гори в предпланините и долния планински пояс до 1200 м. надморска височина.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Копитникът притежава отхрачващо, диуретично и успокояващо нервната система действие.
      Дрогата се използува в народната медицина при кашлица, воднянка, при нервна възбуда, главоболие, мигрена. Народната медицина я препоръчва още като средство против пиянство.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 – 2 кафяни лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      За отвикване от пиянство към виното се прибавя 1 чаена лъжичка от билката и 1 чаена лъжичка счукани зелени обвивки от плод на орех.
      Забележка. Да не се предозирва билковата отвара поради опастност от отравяне, тъй като е билката е токсична!
      
      
      
      

Коприва

Urtica Dioica L.

Коприва       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно двудомно тревисто растение е четириръбесто право стъбло, високо до 2 м, и пълзящо, разклонено коренище. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, тъмнозелени, с малки заострени прилистници. Цветовете са дребни, зелени, еднополови и събрани в съцветия реси в пазвите на листата. Мъжките цветове са с 4 еднакви листчета и 4 тичинки, в прави съцветия, а женските са в наведени съцветия, също четирилистни, но двете листчета са по-големи, а двете – по-малки и имат едногнезден плодник с горен яйчник. Плодът е малко и сухо едносеменно орехче. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цъфти през май - септември.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Листата и коренището.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по тревистите торни и влажни места, покрай пътищата, оградите, реките и гористите места из цялата страна.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката действува противоревматично, усилващо, кръвоспиращо. Прилага се при болести на ставите (ревматизъм, артрит), мускулни болки, след боледуване (при малокръвие), сърбежи, младежки пъпки, циреи, екземи.
      В българската народна медицина копривата се предписва още при маточни и хемороидални кръвотечения, при нарушение на менструацията в климактеричния период, при хронични варикозни язви и авитаминози, при кръвотечение от носа, кръвохрачене, продължителна и силна менструация, копривна треска, диабет, виене на свят, главоболие, задух, припадъци, жълтеница, стомашни и чревни болки, за увеличаване на млякото у кърмачките, при чернодробни и жлъчни заболявания. Външно парене с прясна коприва се препоръчва при ревматизъм. Отварата от коренища на коприва се пие за усилване на сърдечния мускул, а настойката им в оцет се прилага за растеж на косата и против пърхот. Семената, смесени с кисело мляко, се вземат против захарна болест. Листата от коприва, накиснати в маслиново масло 1:10, се употребяват за мазане при рани.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      

КОРИАНДЪР

CORIANDRUM SATIVUM L.

КОРИАНДЪР       ОПИСАНИЕ:
      Едногодишно тревисто растение с кухо, цилиндрично и разклонено стъбло, високо до 1,30 м. Коренът е вретеновиден, с множество разклонения. Долните листа са с дълги дръжки, текоперести, дълбоко нарязани, като средните и горните са двойноперести, с къси дръжки и заострени. Цветовете са бели, бледорозови, виолетови или жълти, събрани в съцветие сенник. Чашката е петзъбчеста, с петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е кръгъл, с 12 надлъжни ребра. Той е двусеменен, жълтеникав, с характерна приятна миризма. Зелените части на растението миришат неприятно, което се дължи на дециловия алдехид. Цъфти през юни - юли. Медоносно растение.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Плодовете (семената).
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте из посевите като плевел главно в Югозападна България. Култивирано растение.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката подобрява храносмилането, действа болкоуспокоително, газогонно, охрачващо.
      Българската народна медицина препоръчва кориандъра при болки в стомаха и червата, газове, диария, дизентерия, кашлица, задух, повръщане.
      Външно билката се прилага против различни възпаления, циреи, гнойни рани (за налагане). Във ветеринарната медицина се предписва против глисти при домашните животни.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      2 чаени лъжички счукани семена от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      
      

КРЪВЕН ЗДРАВЕЦ

GERANIUM SANGUINEUM L.

КРЪВЕН ЗДРАВЕЦ       ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение със силно разклонено коренище. Листата са срещуположни, длановидни, многократно разсечени, с приятна миризма и дълги дръжки. Цветовете са единични, червени, разположени върху дълга съчленена дръжка, с петлистна чашка, петлистно венче и 10 тичинки. Плодът се разпада на 5 едносеменни дяла. Коренището е силно разклонено. Цъфти през юни - август.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Коренищата на растението, които се изваждат през есента.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по сухите тревисти и каменливи склонове на планините, повече в предпланинския пояс на страната.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката притежава кръвоспиращо, запичащо и абортивно действие. Прилага се при диарии (особено при малки деца), малокръвие, болки в стомаха и червата.
      В българската народна медицина кръвният здравец се употребява при малокръвие (анемия) от различно естество, цироза на черния дроб, при безплодие, както и за укрепване мускулатурата на сърцето (заедно с корени от коприва), при пясък и камъни в бъбреците и пикочния канал, ранен стадий на туберкулоза, малария, високо кръвно налягане. Външно отварата от корените се използва за напояване на тампони при кръвотечение от носа и за компреси при фистули и кожни възпаления.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 чаена лъжичка смляни корени от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      
      

А  Б  В  Г  Ж  З  И  К  Н  Р  С  Х  Ц  Ч  Ш  

Най-търсени продукти

ЕЛЕКСИР ОТ КАЛИЗИЯ
Кат. No: 021 ЕЛЕКСИР ОТ КАЛИЗИЯ Цена: 22лв
Екстракт БЕЗСМЪРТНИЧЕ
Кат. No: 082016 Екстракт БЕЗСМЪРТНИЧЕ Цена: 25лв

Информация за контакт:

ЕТ "САМОДИВА"
9810 с. Ивански обл. Шуменска
пл. "Цар Борис" № 7
Email: bilkolechenie@abv.bg
GSM: 0899072879, 0878585679

 

Copyright © 2008-2018 samodiva-bg.com.                 All rights reserved.                 Design and Programs by Нептун 92