Бял бор

Pinus Sylvestris L.

      ОПИСАНИЕ:
      Вечнозелено иглолистно дърво с право, високо до 40 м стъбло и с прешленовидно разположени клони. Листата са иглести, сивозелени, до 7 см дълги, по две заедно. Шишарките са удължено яйцевидни, събрани на групи, със завити надолу дръжки. Мъжките шишарки са разположени гроздовидно в основата, а женските шишарки на върха на младите клонки.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      За лечебна цел се използуват боровите връхчета, събрани преди разпукването им. Представляват цилиндрични клонкови пъпки, дълги до 5 см и дебели около 4 мм. Притежават балсамична миризма и смолисто горчив вкус.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте в планините от 1000 до 2200 м надмор­ска височина, особено по склонове с южно изложение.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Поради богатото съдържание на етерично масло, боровите връхчета притежават противовъзпалително, пресушаващо бронхиалните секреции, слабо противомикробно, аитисептично и противогнилостно действие. Имат още спазмолитично, жлъчегонно и диуретично действие. Използуват се при възпаления на горните дихатели пътища, при хроничен бронхит и бронхиална астма, бронхиектазии и гнилостни бронхити с обилна гнойна секреция. В българската народна медицина боровите връхчета намират приложение още при заболявай на пикочните пътища (пясък и камъни в легенчето и мехура), при скорбут, скрофулоза, водянка, при възпаление на жлъчния мехур, ревматизъм, ишиас, туберкулоза, простуда, кожни заболявания.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 – 2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      Поради богатото съдържание на витамин С от листата на бора се приготвя витаминозна напитка като 50 г борови иглички се варят в 250 мл. вода в продължение на 20 мин. След изстиване се прецежда. За подобряване на вкуса може да се прибави сок от лимон и захар.

Бял Имел

Viscum Album

      ОПИСАНИЕ:
      Полупаразитен храст със стъбло високо до 100 см. Листата са срещуположни, жълто-зелени, месести, презимуващи, продълговати до ланцетни, дълги 2-8 см, широки до 3 см, целокраини, с 3-7 успоредни жилки без разклонения. Цветовете са дребни, едноиолови, събрани в сбити групички по 5-7 в пазвите на листата. Двудомно растение. Мъжките цветове с 4-делно венче, без чашка и с 4 тичинки, сраснали с дяло­вете на венчето, а женските със слабо забележима 4-зъбчеста чашка и 4 венчелистчета във вид на месести люспи. Яйчникът долен. Плодът бяла кълбеста лепкава едносеменна ягода, която полепва по краката на птиците и по този начин се пренася по други дървета.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Използват се листата заедно с клонките, които се берат през март и април.
      СРЕЩА СЕ:
      Паразитира върху различни овощни и други (широколистни и игло­листни) дървета. Често се среща в Източна България, по-рядко в останали­те части на страната. Цъфти през март — май.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      високо и ниско кръвно налягане, оросяване на крайниците, кръвотечения, епилепсия, невралгия, главоболие, кожни и костни заболявания и други.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1-2 чаени лъжички от билката - в 300 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.

Бял оман

Unula Helenium L.

      ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с дебело, късо, месесто коренище и дълги кафяви корени. Стъблата са 100-150 см високи, набраз­дени, на върха разклонени. Листата са последователни, отгоре с редки власинки, отдолу гъсто мъхесто влакнести. Приосновните листа са до 50 см дълги, елипсовидни или продълговато яйцевидни, заострени, към основата постепенно стеснени в дръжка, дълга почти колкото петурата. Стъбловпте листа са по-дребни, 10 - 30 см дълги, продълговато яйцевидни; долните с къси дръжки, горните приседнали. Съцветията са кошнички с диаметър 6 - 7 см, разположени единично на върха на стъблото и клонките. Обвивните листчета на кошничката са керемидообразно наредени. Цве­товете са жълти; крайните са езичести. плодникови, около 30 мм дълги, средните са двуполови, тръбести, с 5 зъбчета. Цъфти от юни до септември.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Използуват се корените с коренището, събрани късно през есента или през ранна пролет.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсталаци и покрай планински потоци, по-често над 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Коренището и корените на белия оман са популярни в народната медицина на много страни. Притежават отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие.
      Корените и коренището се използуват при различни възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, бе­лодробни възпаления и др.), особено при такива с гъсти бронхиални секрети и кашлица. Прилагат се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт (диарии, язва, гастрит), стимулират апетита и подобряват храносмилането. Притежават и жлъчегонно действие и могат да се използуват при някои заболявания на жлъчните пътиша.
      В българската народна медицина белият оман се препоръчва още при болезнена менструация, хемороиди, при кожни заболявания, при чревни паразити и други.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 чаена лъжичка от билката - в 300 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.

Бял пелин

Artemisia Absinthium L.

      ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с разклонено, вдървено в долната си част стъбло, високо до 1,5 м, и цилин­дрично разклонено коренище. Долните листа са тройноперести и дълбоко нарязани, с дълги дръжки, а горните са двойноперести или единични, ланцетовидни, с къси дръжки. Цветовете са в дребни наведени. кошнички с жълт цвят, събрани в съцветие метлица. Периферните цветове са женски, а вътрешните - двуполови, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е кафява, продълговато заострена семка. Цялото растение е покрито с власинки, има приятна миризма и силно горчив вкус.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, юли - август.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте край оградите, пътищата, храста­лаците, тревистите и каменливите места из цялата страна.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Стимулира функциите на стомашните мелези и панкреаса, увеличава отделя­нето на жлъчка, възбужда апетита и улеснява храносмила­нето. Има нротивовъзпалително действие. Употребява се за апетит, при малокръвие, възпаление на черния дроб и жлъчката и при газове.
      В българската народна медицина пелинът се употребява при киселини в стомаха, глисти в червата, бяло течение, нередовна и недостатъчна менструация, малария, повръщане, епилепсия, за зачеване (укрепва матката), при гръдна жаба, безсъние, за апетит. Външно се препоръчва за гаргара при зъбобол, лош дъх на устата, за лапи при червен вятър, ревматизъм, екземи. Прилага се също в пивоварната и парфюмерийната промишленост, както и във ветеринарната медицина.
      Внимание! Билката да не се употребява при язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и при вътрешни кръвоизливи!
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 чаена лъжичка от билката - в 300 мл. вода. Кипва. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 80 мл. преди ядене.

Бял равнец

Аchillea Millefolium L.

      ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки с право, неразклонено стъбло, с последователни, ланцетнн, двойно или тройно пересто нарязани листа. Приосновните листа са с дълга дръжка, стъблените - седящи. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошпичка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба си са люспести, червеникавокафяви, а в средата - зелени. Цъфти от юни до септември.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      За лечебна цел се използуват цветните кошнички и надземната част, отрязана на 15 - 20 см от върха.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по тревистите места, край пътищата, по ливадите, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Кръвоспиращото действие на съдържащите се и дрогата вещества е доказано експериментално. Растението има известно-болкоуспокояващо и ободряващо действие. То нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противовъзпалително действие, свързано със съдържащия се в етеричното масло хамазулен.
      Цветните кошнички и надземната част на растението се прилагат много често като кръвоспиращо средство при кръвотечения от матката, венците, носа, стомаха, хемороидите и др. То намират приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове, бъбречни забо­лявания, сърцебиене, главоболие, виене на свят.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1-2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Кипва. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 80 мл. преди ядене.

Бяла бреза

Betula Pendula Roth

      ОПИСАНИЕ:
       Високо до 25 м дърво или храст до 2 - 3 м, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици. Младите клони са прави, по-старите са увиснали, осеяни със смолисти брадавички. Листата са ромбовидни или сърцевидни, заострони на върха, по ръба двойно назъбени, в основата си целокрайни; отгоре листата са тъмни и лъскави, докато отдолу са по-светлозелени. Мъжките съцветия са дълги, цилиндрични, увиснали реси, а женските - къси, из­правени, цилиндрични, 2 - 4 см дълги и 8 - 10 мм в диаметър. Цъфти през пролетта.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      За лечебни цели се използуват листата, листните пъпки и кората. Листата се събират през юни -септември, когато напълно са развити. Пъпките и кората - през април - май, по време на движе­ние на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте из горите, сечищата и по скалистите ме­ста - в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в стра­ната. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Дрогата се използува широко при бъб­речни, стомашно-чревни, сърдечни заболявания, при ревматизъм, кожни болести и др. В научната медицина се прилага от края на XIX в., когато беше потвърдено пикочогонното действие на листата от бяла бреза при отоци от сърдечен и бъбречен произход. Листата и пъпките от бреза влизат в състава на много диуретични чаеве. За разлика от някои други растения с диуретично действие (хвойна, хвощ и др.) те не оказват местно дразнещо действие и могат да се прилагат внимателно при стари хора и при остри възпаления на пи­кочните пътища.
      Използува се запарка или отвара от листата при бъбречни за­болявания, отоци, ревматизъм. При ревматизъм се правят и лапи на болното място със смачкани"*пресни листа. Брезовите пъпки се из­ползуват при същите заболявания, като оказват по-силен ефект от листата. Запарката от листа се прилага и при кожни болести — екземи, лишеи, обриви и др., при спазми и болки в стомаха, при атеросклероза и др. Пресният сок от растението се използува като общоукрепващо средство при анемия, за лечение на циреи, трудно заздравяващи рани и др. Брезовият катран се използува при лече­нието на редица кожни болести.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1-2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.

Блян

Hyoscyamus Niger L.

      ОПИСАНИЕ:
      Най-често е двугодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, цилиндрично, жлезисто, влакнесто и лепкаво, високо до 60 см. Листата са последо­вателни, едроназъбени до нарязани, отгоре по-тъмно, отдолу по-светлозелени, полуобхващащи стъблото. Цветовете са събрани в едностранни гроздове, едри, почти приседнали в пазвите на горните листа; чашката е 5-делна; венчето е жълтеникаво във форма на звънец, 5-делно, прошарено с виолетови жилки; 5 тичинки. Плодът е двугнездна сива кутийка с многобройни бъбрековидни и грапави семена. Цялото растение има неприятна миризма.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Листата.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Край огради, бунища, пътища, манд­ри, из варовити, хумусни и богати на азот почви в цяла България.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Противоспазматично, болкоуспокояващо и антиастматично действие, което се дължи на алкалоидите, потискащи централната нервна система и намаляващи секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.
      Прилага се за лечение на бронхиален задух, язва на стомаха и дванадесетопръстника, паркинсонова болест. В българската народна медицина блянът се използва при невралгия, стомашни и чревни болки, безсъние, главоболие, коклюш, възбуда у атеросклеротици и алкохолици.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 чаена лъжичка от билката – в 400 мл. вода. Ври 2 - 3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 1 супена лъжица преди ядене.
      Външно приложение: листата, сварени с маслинено масло и амоняк (1:10:1), са изпитано лекарствено средство за мазане при ревматизъм, ишиас, подагра. В смес с листа на татул, лудо биле и маточина те се препоръчват за пушене при задух от астматичен и въз­палителен произход.
      Да не се употребява при глаукома, органични пораже­ния на сърцето и съдовете, увеличена простата, общо изтощение!

Божур

Paeonia Peregrina Mill.

      ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение. Стъбло­то е право, сочно, високо до 1 м. Късо коренище, от което излизат вретеновидно надебелени и разклонени грудести кЪрени. Листата са едри, последователни, тройноперести, с яйцевидни дялове; на върха са непра­вилно дълбоко назъбени. Отгоре са голи, а отдолу — по-светли и с малко власинки. Цветовете са едри, чер­вени, разположени поединично на върха на стъблото; 5-листна чашка; 8—12-листно венче; много тичинки. Плодът е сборен.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Венечните листа и корените.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Из храсталаци и редки гори по сухи каменливи места и поляни главно в Източна и Южна България.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Лечебно действие и приложение. Противоконвулсивно, засилващо тонуса на гладката мускулатура (матка, черва, пикочопроводи), улесняващо съсирването на кръвта действие.
      Прилага се главно като помощно средство при лекува­не на епилепсия, за изхвърляне на пясък и камъни от бъбреците, при хемороиди и цепки (фисури) около ану­са, при подагра.
      В българската народна медицина билката се употребя­ва при болки в стомаха и червата, кашлица, хистерия, задух.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 чаена лъжичка от цвета на билката - в 350 мл. вода. Ври 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 800 мл. преди ядене.
      Външно приложение — препоръчва се за бани при по­дагра.
      Внимание! Растението в големи дози е отровно (може да предизвика аборт (Д. Станева и др., . 1983)! Може да раздразни и стомашната лигавица (В. С. Данибенко, П. В. Радионов, 1982)!

Бръшлян

Hedera Helix L.

      ОПИСАНИЕ:
      Вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла, по които се развиват адвентивни въздушни корени, служещи за закрепване. Листата са 3 - 10 см дълги, кожести, лъскави, по цветоносните клонки яйцевидни или елип­совидни, а по вегетативните стъбла 3 - 5-делни с триъгълни целокрайни дялове. Съцветията са сенниковидни, разположени по върховете на клонките. Цветовете са жълтозелени с петделна чашка и венче. Плодовете са кълбовидни, при укри­ване тъмновиолетови или черни, сочни, лъскави, с по 3 - 5 закръглени тристенни семена. Цъфти през август - септември, а плодовете узряват на следващата пролет.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Използват се листата.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Разпространение. Расте из широколистните и смесените гори, по-рядко по скали из цялата страна до 1800 м надморска височина.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Бръшлянът има противокашлично действие, втечнява бронхиалния секрет. Притежава изразено противовъзпалително действие.
      Използува се при бронхит, кашлица от различен произход, при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм и подагра. С широка популярност се ползва външното прилагане на
      дрогата при мазоли, гнойни рани, брадавици, изгаряния, при косопад, бяло течение.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 чаена лъжички от билката - в 300 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 80 мл. преди ядене.

Бударица

Galeopsis Tetrahit L.

      ОПИСАНИЕ:
      Едногодишно растение с 15 - 40 см високо, четириръбесто стъбло с власинки. Листата са срещуположни, долните са яйцевидни, а гор­ните - ланцетни, назъбени. Цветовете са розовочервенн или почти бели. Венечната тръбица е не по-дълга от чашката; горната устна е шлемовидна, а долната триделна с обратно сърцевиден среден дял, в основата от горната страна с два кухи роговидни израстъка. Тичинките са 4, разположени под горната устна. Плодът се състои от 4 орехчета. Цъфти през юни - август.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Използва се цъфтящата надземна част.
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по сухи тревисти и каменливи места и като плевел из посевите.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Дрогата притежава отхрачващо действие.
      Използува се за лечение на бронхити с гъсти сек­рети, бронхиална астма, кашлица при белодробна туберкулоза и други заболявания (като помощно средство). В народната медицина бударицата е била използувана и при анемии.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1 – 2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.

Бяло подъбиче

Teucrium polium L.

      ОПИСАНИЕ:
      Многогодишно тревисто растение с право четириръбесто стъбло, високо до 30 см. Листата са линейни, с кръгли зъбчета. Цветовете са бели или бледорозови, събрани в метловидни съцветия на върха на стъблото. Горната устна на венчето липсва, докато долната е петделна. Венечната тръбица отвътре е без власинки. Плодът се състои от 4 набръчкани орехчета. Цялото растение е покрито с власинки, от които изглежда бяло.
      ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
      Надземната част на растението, която се бере през време на цъфтежа (юли - август).
      РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
      Расте по сухите тревисти и слънчеви места най-вече в южните части на България.
      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката действува дезинфекциращо и запичащо. Прилага се при хемороиди, диарии, болки в стомаха и червата, колити, кожни заболявания.
      В българската народна медицина се употребява външно за бани, за пиене при възпаление на клепачите на очите, за жабурене при зъбобол и във вид на лапи - при червясали рани по добитъка.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      1-2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
      
      

БАБИНИ ЗЪБИ

TRIBULUS TERRESTRIS L.

      ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
      Билката стимулира половата дейност, притежава диуретично, лаксативно, противогъбично и тонизиращо действие. Използва се при импотентност, стерилитет, хипертрофия на простатата, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, запек, пречистване на кръвта.
      НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
      2 чаени лъжички от билката - в 300 мл. вода. Кипва. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене на глътки.
      

Copyright © 2008-2018 samodiva-bg.com.                 All rights reserved.                 Design and Programs by Нептун 92